Винаги съм изпитвала смесени чувства към фокусниците. От една страна – възхищение, от друга – ужас. Когато като дете ме водеха на цирк, се криех в скута на мама, колчем някой от магьосниците почнеше да реже с трион красивата си асистентка. Да не говорим за дебелашките им шеги с публиката. Веднъж извадиха от джоба на тате сутиен и оттогава направо да не са ми се мернали пред очите! Те вече не се и мяркат, де. Цирковото изкуство в България, което беше на световна висота, сякаш изгоря заедно със сградата на цирка в София.
Затова бях много скептична, когато прекрачих прага на Музея на магията, който Ненчо Илчев, или Бате Ненчо, както го знаем, е направил в родното си Момчиловци. Та не е ли магията на Родопите в природата, пататника, гайдите и Делю Хайдутин, а не в някакви си фокуснически щуротии?
Музеят е прекрасен. Първо, не те оставят да блееш из залите самичък. Има си екскурзоводка, подготвена и сладкодумна, която те въвежда в света на фокусите с лекотата на обигран фокусник. Ще научите истории толкова интересни, че звучат като екзотични приказки.
За разлика от мен Ненчо бил запленен от магиите. В рода му никой никога не се бил занимавал с подобно нещо. Когато бил малък, написал писмо на Мистър Сенко и го поканил в Момчиловци на гости. За учудване на всички великият илюзионист му изпратил отговор. „Три дни не посмях от вълнение да го отворя“, споделя в спомените си Ненчо. В писмото обяснявал, че е възрастен и не може да пътува, но канел Ненчо да му гостува в София. Семейството било толкова сплотено, че родителите веднага запалили колата, за да се срещне детето със своя кумир. Това си било направо подвиг – по онова време пътуването отнемало почти цял ден. Аудиенцията се осъществила. Било голямо преживяване. Тайната на много фокуси била разбулена в този ден. Единият бил с кърпичка, която изчезвала и се появявала, с помощта на допълнителен палец, нанизан на големия пръст. Тогава нямало нито „Тему“, нито „Джъмбо“. Но нали родителите на Ненчо били зъботехници, направили му палци от пластмаса за протези.
А знаете ли как Мистер Сенко започнал кариерата си? На 13 години напуснал родната Враца и тръгнал да си дири късмета в София. Попаднал в цирка като общ работник – чистел, метял, лепял плакати. Звездата на представленията бил един французин, Мистериозният турчин, който омагьосвал публиката с фокуси и илюзии. Добре, но на французина му се наложило спешно да си замине. „Не мога да взема сандъка със себе си, оставям ти го да го пазиш“, рекъл той на Евстати – това е рожденото име на Сенко. Вечерта момчето се престрашило, качило се на сцената – било запомнило всичко от шоуто – и предизвикало истински фурор. Така тръгнала кариерата му. Какво значи да си на точното място по точното време! И да си отваряш очите, докато метеш.
Сенко бил много находчив и непрекъснато създавал собствени трикове. Като този с електрическия стол. Чул бил за разработките на Никола Тесла. Намерил човек, който лично се е познавал с учения, и поръчал да му направи една бобина. Лично Никола Тесла я изпратил на Сенко през 30-те. Сега е в музея. Значи сядал магьосника на стола, слагал си корона на главата, с една метална пръчка допирал сферата на бобината. В другата ръка държал лампа, която светвала. Било голяма атракция за времето си, защото на повечето места все още нямало ток. Ненчо се е срещал с Дейвид Копърфийлд. Той е не само прочут илюзионист, но и притежава най-голямата колекция от предмети, свързани с това изкуство. Когато Ненчо му разказал за бобината на Тесла, той се впечатлил и веднага поискал да я купи. Предложил крупна сума, но актьорът твърдо отказал. „Не, бобината си остава в Момчиловци. Тук ѝ е мястото. Не всичко е пари“.
Да знаете само колко още неща ще ви разкажат! За факири без глави, за страшни гилотини, които разполовяват хора, за прободени със саби асистентки, за зайци, които излизат от цилиндри, и за много други вълшебства. Музеят на магията е оживил Момчиловци. Отвсякъде се стичат туристи, за да го видят. Пък аз имам една молба към Ненчо. Като е тръгнал да прави чудеса, нека размаха вълшебната пръчка и да направи цялата ни държава красива и подредена като неговото родно село.
