Дуванлии. Какво красиво име! Прилича на глухарче. Прилича също на вятъра, както го рисуват по фреските – дебел херувим с издути бузи. А всъщност си е съвсем обикновено село между Пловдив и Хисаря. В един студен януарски ден през 1925 година жителят му Иван Йозов Чапов, придружен от слугата си и от един наемен работник, отишъл да риголва лозето си на Кукова могила, на десния бряг на река Пикла. Както виждате, поетиката в имената се изчерпа с названието на селото. Започнали те да копаят дълбоко, зер риголването на лозе иска поне едно 80 сантиметра да обърнеш, за да влиза повече въздух и вода в земята и да растат силни лозите. Тежък къртовски труд. Нещеш ли, под лопатите им звъннал камък. Не било кой-знае какво. И преди били вадили от тук големи бели камъни, сигурно крепост някаква стара имало навремето. Но този път било различно. Зейнала дупка. Заприиждали хора от околните ниви и започнали да разчистват. Сред пръстта заблестяли злато и сребро. Тихомълком поделили, каквото намерили и се разотишли. Добре де, ама знаят ли двама, тайна няма, както гласи една поговорка, а там били бая повече народ.
Два дни по-късно вестта за находката стигнала до директора на музея в Пловдив Борис Дякович. Той веднага заминал за Дуванлии. Събрал набързо пишман археолозите и, къде със заплахи, къде с убеждаване, успял да прибере това онова от намерените предмети. „Всичко ли ми дадохте?“, попитал. „Всичко, всичко!“, замърморили местните, и за по-голяма убедителност усърдно заклатили глави. Не им повярвал и с право. Малко след това донесли за откупуване в музея прекрасна сребърна амфора с позлата и няколко златни украшения. На амфората паснали идеално двете зооморфни дръжки – чудовища с обърнати назад лъвски глави, със заострени уши и големи извити рога, които директорът бил конфискувал по време на спасителната акция предната седмица. Властите разпоредили строго полицейско разследване, в резултат на което дуванлийчани, с мъка на сърце, предали още ценности. Сред тях имало общо кило двеста и шестдесет грама злато – пластина-нагръдник, три шарана, изрязани от златна тенекия, огърлица, торкви, гривни, масивни пръстени и кутийка с капаче, впечатляващи съдове от бронз и сребро, огледала, фини алабастриони и тежки ритуални блюда. Музеят направил постъпления за разкопки на място.


Били тежки времена – 1925 е една от най-напрегнатите и кървави години в историята на Царство България. Атентати и репресии разтърсвали страната. На 16 април комунистическа група взривила църквата „Света Неделя“ в София по време на погребение на генерал Константин Георгиев. Загинали над 150 офицери, генерали, депутати и цивилни. Последвал жесток отговор от държавата. Властите обявили военно положение, арестували хиляди, избили стотици. Кой ти ще се занимава с някакви разкопки на стари могили! Трябвало да минат четири години, за да се намерят пари и да започне здраво копане с 50-тина трудоваци, наети за целта.
Освен Кукова могила, в района имало още поне петдесет. Най-богати били големите единични погребения от тракийско време. Тогавашните владетели вече поддържали стабилни контакти с гръцкия свят. Затова в могилите има вносни съдове и луксозни предмети. Като впечатляващите съдове от Башова могила. На четири от тях пише ДАДАЛЕМЕ. Предположили, че е на човекът, погребан в гробницата, тъй като името е изчукано върху съдовете грубо и с големи букви, явно при придобиването, а не при производството. В сервизът на ДАДАЛЕМЕ има сребърно блюдо, красиво декорирано с четири колесници, още едно с жена на кон на морски бряг с три риби във водата, сребърен позлатен ритон и чаша. Интересна е и античната глинена хидрия. От едната й страна е изобразено угощение на боговете, а от другата домашна сцена.
Най-странно от всички е погребението в Мушовица. В дървен ковчег била положена жена, забележете, без ръце. Защо? До ден днешен тази загадка няма отговор. Със сигурност много я обичали и почитали, защото често идвали да я посещават, навярно на всяка тракийска Задушница. Накитите й са впечатляващи дори днес, когато сме преситени от всичко: златна пластина-нагръдник с птици, три златни фибули, две златни верижки с висулки, огърлица от златни топчета и мъниста, дванадесет златни обеци. Да се чуди човек за какво са й 6 чифта в отвъдното – все пак, въпреки че нямала ръце, си имала две уши, както си е по стандарт.



Находките от останалите могили няма да ви ги описвам подробно, че междувременно ще настъпи 22 век. Но те носят настроението на безкрайни пиршества с вакханки и сатири, разказват за срещи на богини с храбри воини, въоръжени до зъби и облечени в блестящи наметала. Специално ще спомена и голямото дървено легло с крака, изработени на струг, направо като от ИКЕА.
Част от съкровищата, заедно с красивата сребърна амфора с чудатите дръжки, можете да видите в Археологическия музей в София. Друга част е в музея в Пловдив. Когато се изгубих сред лабиринта от витрини – една след друга пълни с находки от Дуванлии си казах „Бре да му се невиди, що за място е това, че е напълнило цял музей!“ А то какво излезе – обикновено село с кал и студени зими, могили и нивя. Обаче както често става в българската история, обикновени хора тръгват да копаят на обикновени места и често вместо да посадят лозе, изваждат кътните зъби на историята.

