Баба ми беше начетена жена с голяма библиотека, но понякога, когато се ядосаше, речникът й беше каруцарски.  Не цепеше басма на никого и нямаше цедка на устата. Когато нещо не вървеше, винаги ми казваше: „Чедо, от мен да знаеш: има лошо, има по-лошо, има и мамата си трака!“ Така е и с гнева: има несправедлив гняв, има справедлив гняв, има и мамата си трака! Такъв, който може да те докара до лудост и да промени човешкия ти образ. 

Когато се изправих пред иконата на свети Христофор в художествената галерия в Попово, онемях.  Дотогава никога не бях виждала светец с кучешка глава.  Направо ме побиха тръпки – за православие ли става дума, или за езичество? Та това не е древен Египет. Това е Попово! После се сетих за разказа на Елин Пелин „Огледалото на свети Христофор“ и си го препрочетох. Освен това се поразрових още малко. Ще споделя с вас какво открих.

Кучеглавият св. Христофор не се среща под път и над път в българските домове и църкви. Иконата е рядка и много интересна. Нарисувана е през 1853 г., когато на много места из християнския свят такива изображения вече били забранени, но в българските земи все още ги рисували заради по-свободни местни разбирания. Това я прави ценен свидетел на старата балканска и византийска иконографска традиция.

Баба ми имаше още една любима приказка: „Всяка крушка си има опашка.“ Искаше да каже, че дори най-невероятната история обикновено тръгва от някаква истина. Така май е и с кучеглавите хора. Представете си само как някой древен грък или римлянин попада навътре в африканска пустиня на някое племе по време на ритуал. Мъжете са увити в животински кожи, с маски на лицата. Жените са с изпилени зъби и белязани с дълбоки резки лица. Някои са с разтегнати устни с плочки в тях. Горките пътешественици! Нищо чудно да са изпаднали в шок и след това да са разказвали години наред за преживяното. То стигнало и до ушите на Херодот, който описал странни народи с глави на кучета в далечни земи на юг от Египет. И понеже той бил виден инфлуенсър, легендата станала вайръл. Според древна версия на житието му, именно в тези земи бил роден и бъдещият свети Христофор. Дали наистина е бил воин от някое африканско племе? Така или иначе, преди векове художниците го рисували буквално – с кучешка глава.

Хубаво, но по едно време православната църква решила, че тези изображения мотаят главите на хората и ги отклоняват от размишленията за вярата. Празни приказки и легенди ли разказваме тука, или реални истории, а? Затова забранили кучеглави, конеглави и агнеглави икони. Създали строги правила как трябва да се рисуват светците и уеднаквили иконографията.  Тогава зографите заменили кучеглавият Христофор с образа на млад воин и мъченик.

Има още една версия как свети Христофор се сдобил с кучешка глава?  Според легендата, той бил необикновено силен човек, обсебен от желание да изкорени злото. Нещо като Батман. Само дето Батман е с маската на прилеп. Ами да! Комиксите не са от вчера! Та, Христофор вярвал, че мисията му е да наказва всеки, когото си нарочвал за грешник. Саморазправял си се, както намерел за добре.  Много е опасно, когато се вземеш насериозно. Когато усещането за надмощие и доминация вземе връх. И пак да цитирам мъдрата си баба: „Не съди. Има кой да съди!“ Колкото повече се изпълвал с гняв и осъждане, толкова повече се променял – лицето му се изкривявало и погрознявало, докато накрая загубило човешкия си образ и заприличало на кучешко. Външността му станала отражение на ожесточената му душа.

Ужасен от това, в което се бил превърнал, Христофор се отдръпнал от хората и се установил край една бурна река, където започнал да пренася пътници на раменете си. Без да знае, един ден помогнал на непознат странник, който се оказал самият Христос. Той му подарил огледалце. Всеки ден Христофор се оглеждал и изобщо не ставал по-красив. Докато един ден пренесъл през реката самия дявол. Макар да изпитвал желание да го накаже, той избрал да му помогне. Щом се погледнал в огледалото, видял, че си бил върнал човешкият образ. Тогава разбрал, че истинската победа не е в това да унищожиш грешника, а да не позволиш омразата да превърне и теб в негово подобие. Само милостта и състраданието могат да преобразят човека. Според църковното предание Христофор приел християнството и започнал открито да изповядва вярата си. По време на преследванията на християните от император Деций, бил арестуван, подложен на мъчения и накрая обезглавен заради отказа си да се отрече от Христос.  Така станал светец. Покровител е на пътешествениците, шофьорите, моряците и поклонниците. Ако се казвате Христофор, именният ви ден е на 9 май. 

Любопитен факт е, че иконата в Попово показва Христофор не като покровител на пътешествениците с Младенеца на раменете, а като мъченик и воин на Христос. Кръстът в ръката му е знак, че е пострадал и умрял за вярата. Това изображение е характерно за балканските кучеглави икони от XVIII–XIX век.

Ако ви се прииска да видите този необикновен светец със собствените си очи, закачете едно медальонче със свети Христофор в колата и направете пътешествие до Попово. Понякога една стара икона разказва повече за човешката душа, отколкото цялата библиотека на баба ми.